Роден е през 1828 г. в имението Ясна Поляна. Произхожда от стар дворянски
род.
Учи в Казанския университет арабски език и литература, но не го завършва.
Завръща се в родното си село, където известно време е учител.
По време на Кримската война е мобилизиран на Добруджанския фронт като офицер
за свръзка в Щаба на генерал Горчаков (град Силистра). Участва и в отбраната
на Севастопол.
През 1855 г. заминава за Петербург, където поддържа връзки с изтъкнати писатели
и революционери като Н. А. Некрасов, Н. Г. Чернишевски, И. С. Тургенев, А.
Н. Островски и др. Издава и първите си произведения: “Детство”, “Казаци”,
“Утрото на помешчика” и др.
През 1857 г. напуска страната и посещава Германия, Швейцария, Франция и Италия.
Тук той поддържа връзки с големите умове на Русия, намиращи се в емиграция,
като М. Бакунин, Херцен, Нечаев и др. Под тяхно влияние усвоява безвластническите
и народнически идеи, които по-късно доразвива. В страните, които посещава
се запознава и с тяхната педагогическа мисъл.
Идеите за създаване на училище, в което равенството и свободата да бъдат
поставени на първо място го принуждават да се върне в Русия, и в края на
50-те години открива в Ясна поляна собствено училище.
Наред с работата му като учител, Толстой успява да напише и издаде редица
произведения, които по-късно стават символ на руската литературна класика
(“Война и мир”, “Ана Каренина”). Написва също много статии и брошури с педагогическо
и философско съдържание. Отявлен противник на царизма и закостенялата Руска
империя, радетел за свобода и равенство между хората той нееднократно е преследван,
отлъчен е от църквата, училището е затваряно, а книгите му изземвани.
През 1910 г., разочарован от сплетните и заговорите около него, на път за
България, където по покана на една от многото толстоистки комуни
е смятал да прекара остатъка от живота си, този голям педагог и мислител
приключва своя земен път на ж.п. станцията край село Астапово.
Идеите му, обаче, още дълги години след неговата смърт, продължават
да се развиват и намират поддръжници. Като борец за свобода и равенство Толстой
е противник на собствеността и държавата. Горещ привърженик е на “свободното
възпитание” и се стреми да освободи детето от всички фактори с държавен и
религиозен оттенък, които могат да спрат неговото развитие. Проповядва “непротивене
на злото с насилие” (което е различно от непротивене на злото въобще). Вдъхновител
е на много борци и движения за човешки права използващи тактиката на ненасилието
– Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг и др.
Идеите му са много близки до тези на основните теоретици на анархизма. Не
случайно идеите за християнски анархизъм развити от него са наречени “толстоистки”.
