Наръчник на автостопаджията

• Увод
• Позиция
• Техника
• Тактика

Нашето време породи много книги за това, как да оцелее човек. Как в тайгата "без нищо" да запали огън, да си построи укритие, да намери вода и храна, как да се ориентира и т.н. - тези знания станаха достояние на много хора, макар че на болшинството от нас те никога няма да потрябват. А ето че въпросът как да намерим храна и място където да преспим ако се намираме в далечен и непознат за нас град, без парични средства, как да пътуваме и да пътешестваме, на практика не е разглеждан от никого.

Нашето време породи един особен страх на човека пред окръжаващия го свят, едно недоверие на хората един към друг. От незапомнени времена човек се е боял от природата, но ставайки неин покорител, той започва да се бои от самият себе си. Хората гледат един на друг и на целия свят през ключалката на вратата. Отворете вратите и сърцето си и вие ще постигнете успех.

Тази книга не е за тези, които, седейки пред телевизора, размишляват: "Аз много обичам да пътешествам, но никога не съм го правил". Тази книга е за практичните хора. Само този, който вече има подобен опит, ще може наистина да оцени опита, събран тук, а също така и да добави свои към описаните методи, може би по-съвършенни.

Ще се радваме ако ни изпращате отзиви, коментари и допълнения, които ще бъдат отчетени в следващите издания.
 

Всички позиции на нагорнище или надолнище са неудобни, приемлив вариант е гребена на хълм (малка скорост на изкачващите се автомобили и възможност за бързо набиране на скорост при спускането). По правило се считат за отлични позициите след различни изменения в условията на движението (постове на КАТ, железопътни прелези, големи дефекти в покритието, ремонт на пътя). Изострянето на вниманието, свързано с преминаването на тези особености, както и малката скорост способстват за по-лек стоп. Разбира се трябва да се стопира след тези изменения, иначе цялото внимание на водачите ще бъде насочено към съответното препятствие, а вас няма да ви забележат. Всички завои са удобни за автостоп, особено левите, при стопиране на десен завой можете да се отдалечите на 10-15 метра след края на завоя и да стопирате там - така на водача няма да се  налага да завърта волана, завоят съвсем логически завършва с вас.

През нощта критерий за добра позиция се явява осветеността, присътстваща обикновено близо до постовете на КАТ и прелезите, както и в населените места. Най-добре е да се застане малко след стълба за осветление, така ще бъдете осветени в лице, а не в гръб. Въобще, стопирането в населени места, при възможност пеша да се излезе от тях, не е най-добрия вариант, макар че през нощта осветената позиция, да речем, след последния осветен стълб от населеното място обикновено е за предпочитане пред неосветената такава, до табелата за края на селото или града. Самата табелка поначало има глямо ритуално значение, след нея започва трасе, което освобождава от градските комплекси.

През зимата позициите се влошават - отбивките често не се чистят от снега, не рядко даже пътната част е свита до жалки размери, особено извън магистралите - понякога има само два улея оставени от коли в рохкавия сняг. При стопиране в такива условия внимавайте дали няма движение на транспортни средства и в двете посоки. При подобни ситуации за изненаданите водачи често изборът е челен удар с насрещния автомобил или със стопаджията. В тези ситуации най-добре е предвидливо да се оттеглите към някоя отбивка и да стопирате там. Избирайте позиция отчитайки възможностите на автомобилите да потеглят отново - през зимата това е особено важно.
 

А сега - за нощната техника. Тук факторът наличие на подходящо оборудване може да се нарече определящ, в противен случай придвижването може да се превърне в лотария. През нощта стопът на скоростна позиция се прави примерно така: докато атомобилът се намира на достатъчно голямо разстояние от вас, присветнете няколко пъти с фенерче - след като забележи примигването водачът ще намали скоростта и ще ви наблюдава, очаквайки по-нататъшните ви дейстивия. Изчакайте спокойно докато машината се приближи на разстояние при което няма да държите ръката си вдигната дълго време. Стопирайте спокойно. Заедно с това може и да мигнете с фенерчето. В началото, поради неувереният ви жест, повечето коли стопирани от вас ще дават газ, въпреки че вече са почти спрели . В подобни случаи помнете: все пак те с нищо не са ви длъжни. Внимавайте, нощно време заслепяващите светлини на насрещните машини правят зоната за разминаване доста широка. При заслепяващ насрещен поток дори автостопаджия с добро снаряжение е труднозабележим, човек в тъмно облекло се забелязва едва на няколко метра пред автомобила.

Пример: Тази зима, бях на един от пътищата между Петербург и Москва, пресичах град Вишни Волочек на бързо движещ се КамАЗ. Още не бяхме навлезли в осветената градска зона - точно влизахме в пределите на града, когато с водача видяхме два странни бели обекта, местещи се хаотично на височина, примерно половин метър над земята. Намалихме скоростта и дълго съзерцавахме тези страни неща, плавно движещи се над пътя: едва когато ги приближихме, забелязахме човек, който носеше две бели ведра.

Внимавайте - през нощта на болшинството от качилите ви на стоп водачи им се спи и разчитат на това, че вие ще ги държите будни с весел разговор. Да спите в автомобил през нощта е просто срамно, а също така и опасно.

Зимата предизвиква силно влошаване на пътните условия,  поради тъмнината (нощта е по-дълга от деня) и поледиците. Зимният стоп за разлика от летния увеличава времето за реакция (по-рано вдигате ръка, по-отдалече натискат спирачките, по-късно спират), и най-важното - студ, могъщ и ужасен. За други разлики виж глава "тактика".

Техника за стопиране по двойки. Не трябва и двамата да вдигате едновременно ръце - това изглежда глупаво, в същото време този който не стопира трябва да стои, демонстрирайки готовност за действие, а не да спи върху раницата си. Придвижването на двамата по трасето ''надолу по течението" в търсене на добра позиция става така: единият остава на място и продължава да стопира, а вторият се придвижва няколко десетки метра, без да излиза от зоната на видимост и продължава да стопира; първият се придвижва още N метра след втория и отново стопира и т. н. - докато стигнат до добра позиция. При интензивен поток единият стопира, а другият отива и говори със спрелите водачи. При нощно придвижване докато единият пробутва на шофьора противосънни историйки, другият може да спи, без да го демонстрира, разбира се, защото това провокира съненост у водача. Не е лошо ролите да се сменят от време на време.
 
 

Градовете могат да се разделят на такива имащи околовръстно шосе и на такива които нямат. Естествено, първите са много по-удобни за автостоп и в такъв случай трябва да се движите по околовръстното, без да влизате в града. Някои градове имат околовръстен път, който не се ползва с популярност сред водачите - всички карат направо през града - това можете да разберете от разговора с возещият ви към града водач или от голямата разлика в количеството автомобили. Понякога околовръстното с времето се превръща в обикновена градска улица. Ако случаят е такъв виж по-нататък. Градовете без околовръстен път обикновено имат ясно изразена основна улица, често явяваща се  магистрала - в този случай стопа през града е облекчен, ако схемата на преминаване през града е сложна, понякога е по-лесно да се използва автобус. Педварително питайте возещият ви, дали мястото до което отива се намира далече от изхода на града. Ако не - смело пътувайте до края; ако да, в случай, че града не е голям и се намира на важна магистрала е по-целесъобразно да слезете от колата няколко километра преди началото на неселеното място или даже пред входната му табелка и от там да продължите да стопирате преминаващите машини. Сред големите градове, които нямат околовръстно, са по правило тези, които са построени върху пълноводни реки - поради икономия на мостове. При влизане в  града стопирайте на по-далечният от вас бряг. От малките населени пунктове е по-лесно да излезете пеша.