Превод от английски ("Becoming
an Anarchist").
Съществуват различни партии, които силно желаят да ви направят свой член и в замяна на вашето сляпо приемане на техните догми, ви предоставят възможността да подпомагате изпълнението на плановете начертани от техните водачи. Само анархизмът ви дава свободата да решите сами за себе си какво да правите.
В резултат на тази идеологическа толерантност има много хора, които възприемат формите на анархизма без да се занимават с неговата същност - това са лайфстилистите (lifestylists), които нямат нищо общо с истинското анархистично движение. Лайфстилистите са буржоазни позьори, които не се интересуват от класовата борба.
За социалните анархисти, напротив, класовата борба и социалната революция лежат в основата на техните убеждения. Тези които желаят да бъдат истински анархисти трябва да превърнат своите убеждения в действия или да бъдат просто позьори.
Да се намери отдушник на анархистичните идеи не е толкова лесно както при другите "-изми", защото ние отхвърляме политическата борба и реформизма. Поради тази причина в повечето градове вие няма да откриете анархистични групи към които да се присъедините (поне засега) и в повечето случаи ще трябва сами да създадете такава.
На отделните анархисти се пада задачата да си подадат ръка един на друг, да създадат свои групи, които на свой ред свободно да се федерират. Без такова взаимодействие и интеграция, анархията е невъзможна.
Анархистите са горди с това, че се осланят само на своята собствена инициатива - това означава, че анархистът има повече работа за вършене от обикновения член на която и да е партия. Въпреки това ние считаме, че си заслужава труда и че това ни дава повече възможности в дългосрочен план.
Според Мъри Букчин истинският анархист изповядва следните четири принципа:
Другото нещо което трябва да се запомни е, че за анархистите организацията
не е самоцел. Ние сме против създаването на централизирани партийни организации.
Ние се осланяме на организацията, като средство за постигане на свободното
общество.
За да улесните този процес, не е зле да създадете група от съмишленици, в която заедно да четете и да разисквате произведенията на класиците на анархизма. Някои младежи създават дискусионни клубове в своите училища, за да не са сами по пътя на анархизма.
Електронната поща и интернет са отлично средство за комуникация между анархистите, разбира се ако имате достъп до тях. Например ако изготвите листовка вие можете да я изпратие по мейла на анархисти от друг град. След това те могат да я разпечатат, да я размножат и да я разпространят и в своя регион.
Вие трябва да започнете да издавате листовки и брошури, и да ги разпространявате във вашия район. Това е един от начините за разпространяване на вашите идеи. Бъдете внимателни! Разпространявайте само добре редактирани материали, тъй като качеството на вашите листовки ще рефлектира върху вас. Пълните с правописни грешки материали ще обезсмислят вашите усилия.
Щом веднъж сте започнали, вие сигурно ще почувствате нужда да се присъедините към някоя от съществуващите анархистични организации, да се срещнете с повече анархисти и да обмените идеи и опит.
Няма някаква определена рецепта за това как да правите нещата - важното е да правите нещо.
Ще срещнете по-опитни анархисти, които ще ви дадат добри идеи, но запомнете, че не трябва сляпо да следвате никого, бил той анархист или не. Осланяйте се на вашата собствена преценка.
Съществуват различни анархистични организации, всяка от които има различно
виждане за пътя към социалната революция. Ето някои от тях1:
Също така съществуват и няколко анархистични издателства. Те са отличен
източник на литература. Някои от тях, например AK Press, ще ви изпращат
ежемесечно своите публикации, ако им заплатите определена минимална сума.
(за повече информация вижте как да станете "Приятел на AK Press")
- това е един добър начин да създадете своя библиотека с анархистична литература2.
Ето някои от тези издателски колективи:
Отбележете, че целта на анархиста е да разгърне възможностите
на своята собствена социална среда и да я подбуди към социална революция,
а не просто да бъде функционер на една национална или интернационална организация.
Използвайте
всяка възможност за пряка акция. По този начин вие продължавате своето
развитие като анархист.
Ние анархистите се отличаваме от активистите по това, че преследваме цялостна цел - изграждането на свободно общество, а не се ограничаваме само върху решаването на отделен проблем.
След като придобиете нужния опит в организирането, вие трябва да създадете колектив във вашия собствен регион, като най-важното от всичко е, че за да бъде сполучлив, анархистическия колектив трябва да привлича, да мобилизира и да просвещава работниците във вашия регион. Това е необходимо условие за да може въобще някога да избухне социалната революция.
Имайте предвид, че всеки член на вашия колектив притежава различни дарби и способности. Всеки има какво да допринесе за колектива.
Смятам, че две неща са особено важни:
Така също се намалява и вероятноста за появата на елит, контролиращ групата и позволява на членовете на групата да общуват по-добре по между си. Когато групата се разрастне прекалено, става по-трудно всички да се събират заедно, а и по-трудно се постига съгласие за провеждането на акции!
Що се отнася до анархизма, по-малките групи са по-добри3 - организацията е средство, а не цел сама по себе си. Ние трябва да сме винаги нащрек против появата на бюрократичен елит в нашите групи.
Важното е различните групи да поддържат връзка една с друга, независимо от това, че имат различни платформи. Добрите връзки между тях са жизненоважни за координирането на общите акции.
Друга съвременна разновидност е информационният център (infoshop) - това е анархо-колектив чиято цел е да пропагандира анархизма и да служи като притегателен център за общността. Теоретично информационният център се стреми да подпомогне социалната революция чрез просвещаването на местните работници относно анархизма. В движениео има спорове относно това дали тези центрове са наистина ефективни или не.
Моето лично мнение е, че първо трябва да се изгради анархистична общност и чак тогава да бъде създаден информационен център, иначе съществува риск той да остане в периферията на общественото полезрение и да бъде игнориран от обществото.
В идеалния случай информационният център трябва да бъде естествена стъпка в процеса на изграждане на общността, а не нещо внесено отвън, без да има някаква реална нужда от него. Ако хората предпочитат да гледат телевизия, вместо да посещават вашия център значи правите нещо не както трябва.
Друго важно нещо за отбелязване е, че вашата анархистична група не трябва да бъде просто една добре смазана пропагандна машина, вие трябва също така и да се забавлявате! Можете да организирате различни забавления и купони - всичко, което привлича хората и ги кара да се чувстват добре е подходящо. Разликата между този вид деятелност и благотворителните прояви е, че тук винаги е ясно, че това е анархистично събитие с всички произтичащи от това последици. Внимавайте, ако вашата група се събира просто за да се забавлява, а не организира и не участва в никакви преки акции, това е сигурен знак, че вие сте се отклонили от пътя на анархизма!
Няма някаква магическа формула която да трябва да спазвате, с изключение на това че истинските анархисти трябва да бъдат активни. Активни в това да подбуждат към социална революция и да подкрепят класовата борба. Иначе вие просто изпадате в лайфстилизъм, който в края на краищата укрепва капитализма, тъй като отслабва мощта на движението.
Децентрализацията и неформалността на анархистичните организации е, в края на краищата, едно предимство, особено относно властта. При традиционните радикални организации, полицията може просто да арестува лидерите им или да разбие организацията за да ги спре, обаче в анархистичната организация няма лидери - всеки върши своята част от работата. Освен това движението е децентрализирано и това затруднява властите да вкарат шпиони в него и да го разрушат.
А полицията ще се опита да го направи, особено ако постигнете някакви успехи. Пазете се от провокатори, чиято цел е да осуетят вашите усилия чрез разпалване на съперничество и опити да внушат на групата ви предприемане на действия, които ще доведат до нейното разпадане или ще дадат на медиите възможност да оклеветят движението. Винаги внимавайте кого приемате във вашия колектив, но не се оставяйте мерките за сигурност да ви превърнат в параноици.
Ако имате финансови средства, или ако вашата група стане достатъчно силна, можете да обсъдите създаването на кооператив (предприятие собственост на работниците и управлявано от тях), който да задоволява определени обществени нужди. Проучете това внимателно и се уверете, че имате необходимата обществена поддръжка. Това може да бъде един добър начин да приложите идеите си в ежедневието.
Всяка значима идея изисква огромни усилия за нейното осъществяване. От анархистична гледна точка най-важното нещо е свободното общество. За изграждането му е необходима много работа. Действително, нужни са усиията на много хора за да стане възможна социалната революция.
Анархизмът предлага най-верният и удовлетворяващ път за постигане на социална справедливост. Ако всички ние работим заедно в нашите населени места, борейки се против отчуждението, мобилизирайки и организирайки работниците, анархията ще възтържествува още докато сме живи.
1. Става въпрос за организации в САЩ.
2. Тук става въпрос за литература на английски език. Преди 1944-46 година на български са издадени много книги за анархизма, но за съжаление почти всичко е унищожено по време на фашизма и особено на "комунизма". Някои книги и брошури издадени от Ф.А.Б. след 1989г. можете да намерите в антикварната книжарница на ул. Пиротска №12 на стотина метра от Централни хали - София.
3. Има спорове дали това е така. Една анархо-синдикална организация например, не може да разчита на малки групи, тя трябва да бъде масова.
