(превод от руски)
В статия, публикувана в неделния брой на "Обзървър" от 12 март, се твърди, че са намерени данни за участието на руските спецслужби в миналогодишните взривове на два московски жилищни блока, в резултат на които загинаха 200 души.
Изпълняващият, тогава, длъжността президент Владимир Путин обвини за взривовете чеченските терористи. Това стана предлог за руското военно настъпление срещу Чечня. Обаче Обзървър твърди, че от проведеното от нея и от 4-ти телевизионен канал Dispatches разследване става ясно "мястото на секретната полиция в структурата на московското клане".
Вестникът съобщава, че следваща, трета, мишена е бил жилищен дом в Рязан, град намиращ се на сто километра на юг от Москва - тринадесет етажен работнически блок на улица Новоселова в който живеят 250 души. Бомбата била открита в мазето на сградата на 22 септември, в 9 часа вечерта, след като механика Владимир Василев съобщава в милицията, че около блока се навъртат три неизвестни лица, които се държат много подозрително. Милицията арестува и тримата.
Според Обзървър, "те са били руснаци, а не чеченци, и когато местната милиция ги задържа, те показват удостоверения на сътрудници на ФСБ, както се нарича сега КГБ, която е възглавявана от Путин преди да стане и. д. президент". В интервю за Обзървър Василев разказва, че предния номер на колата на тримата неизвестни, е бил закрит с лист хартия, но на задния можело да се види кода на Москва. Механикът чул, как тримата проверявали, дали са взели всичко, и твърди, че са били руснаци.
Два дни след ареста ФСБ обявява, че третата бомба е била "учебен експеримент". Обаче Обзървър твърди, че има данни, съгласно които бомбата е била с истинско взривно вещество и истински детонатор, като се позовава и на фотография, на която по думите на вестника, се вижда механизма за взривяване, установен на 5 часа и 30 минути сутринта.
Вестникът е взел и интервю от офицера от отряда на сапьорите обезвредили бомбата, Юрий Ткаченко. Ткаченко е казал пред Обзървър, че "това е била действаща бомба. Тя е била в бойно положение". Ткаченко казва, че е проверил мазето посредством преносимия анализатор за газове и е получил положително показание за хексоген, същото взривно вещество, което е било използвано и в московските бомби.
Според инспектора от милицията Андрей Чернишев, един от първите влезли в мазето, "ние видяхме торби със захар, а в тях - някакво електронно устройство, няколко проводника и часовник. Бяхме потресени. Веднага излязохме от там и аз застанах на пост пред входа, а моите подчинени започнаха да евакуират хората". Василев разказва, че на 24 септември е чул официалното съобщение по радиото, "в което прессекретаря на ФСБ обяви, че това е само учебен експеримент. Звучеше крайно неприятно".
Обзървър цитира и Борис Кагарлицки, член на Руския институт за сравнителна политика, който твърди: "Сътрудници на ФСБ са били заловени по време на поставяне на бомба. Те са били арестувани и са опитали да се освободят, като са показали удостоверения за сътрудници на ФСБ". По-нататък в статията се казва: "След намесата на ФСБ от Москва, на двамата е било позволено спокойно да си отидат".
Интервютата, публикувани в Обзървър, са били направени за програмата на 4-ти канал Dispatches, излъчена в ефир на 9 март със заглавие "Да умреш за президента". Програмата е била обзор за това, как Путин е бил назначен за и. д. президент в края на 1999 г. Главата на ФСБ Путин е бил фактически неизвестен до момента в който е избран от президента Борис Елцин в качеството на негов приемник, в същото време, когато пребиваването във властта на самият Елцин става съвсем призрачно.
В изводите си програмата твърди, че никой не е вярвал, че Путин - известен в това време като "сивият кардинал", - "може да спечели президентските избори през 2000 година, освен ако не се случи нещо изключително". В обобщаващите изводи на програмата се казва: "Това се случи. Първата бомба уби 90 души в жилищен дом в Москва. Скоро след това друга произведе също толкова катастрофален резултат. Путин обвини чеченските терористи. Заклеймявайки ги като "бесни кучета", той обеща "да ги удави в кенефа". Скоро след това той започна чеченската война, като при това достигна безпрецедентно ниво на популярност използвайки вълната на общественото възмущение от същите тези взривове".
В светлината на информацията, която разкрива съществуването на третия опит за поставяне на бомба, Dispatches задава риторичен въпрос: "Бил ли е замесен Владимир Путин, сегашният фаворит в предстоящите президентски избори в Русия, в ужасен заговор с цел оправдаване на жестокостите в чеченската война? Били ли са московските взривове и клането в Катир-Юрта (чеченско село, в което руските военни, по някои оценки, са убили 365 души) част от кървавата цена, която е трябвало да заплати за избирането си в Кремъл?"