Мисли с главата, а не с краката си!!!

Солидарност в отношенията, единство в действията. Този девиз принадлежи на червените скинхедс-анархисти. Ето защо ще направим кратък обзор на тяхната дълга история, на техните корени и различните им движения.

Всичко това е необходимо да се знае, защото по улиците на нашите градове се появи една нова мода в лицето на агресивни младежи с бръснати глави, якета без яки и тежки обувки тип “кубинки”. Те се наричат “Скинхедс” (бръснати глави). Като цяло, голяма част от тях нямат никакво понятие за дългата история и традициите на движението. У нас те често се определят като расисти, нацисти или фашисти, понякога национал-патриоти. Всъщност истинските скинхедс се определят като анархисти и антифашисти. Дори корените на движението говорят, че те трябва да бъдат точно такива. Нашият призив е: четете, мислете, действайте!

Първото поколение. Първите скинхедс се появяват на мъгливия Албион (т.е. Англия) през бунтарската 1968 г. това било движение на младежи, еднакво презиращи, както младите буржоа, богаташите и юпитата, така и слабите асоциални хипита. Те били главно деца на работническата класа, жители на бедните предградия, армия от безработни. Музиката, която харесвали и слушали била ска, реге и др. афро-карибски ритми. Както се вижда дори музикалните предпочитания на скинхедс говорят за интернационалните корени на движението, които карат тези про-скинхедс да се отнасят с уважение към хората от други раси и националности.

Чернокожият певец Боб Марли започва кариерата си като “скинхед” и пропагандира за братство между африканци и бели. Субкултурата на скинхедс идва от Ямайка и е несъмнено “черна”. Когато в Англия започва да расте популярността на ска музиката (музиката на скинхедс) един от най-слушаните албуми става “Two Turned Records”. Неговата главна идея е хармонията между расите. Към движението на скинхедс се присъединяват, както бели, така и черни. По това време навсякъде дискриминационното положение на негрите и това на белите от работническата класа е еднакво. Техните песни са против общественото унижение и полицейското насилие. Те са вопъл за справедливост и изблик на ярост срещу управляващата класа, която със своята политика не дава шанс на хората да започнат спокоен начин на живот.

Да, агресията още тогава е присъща на скинхедс, но в друга форма. Те ненавиждали апатичните пацифисти – хипитата и влизали в схватки с полицията и конкурентни младежки групировки. Въпреки това главен обект на тяхната ненавист си останали привилегированите представители на висшата буржоазна класа. Въпросът е в това, че в края на 60-те години младите английски работници не виждали особено облекчаване на живота си във времето на разцвета на младежкото бунтарство, хипи движението и идеологията за “Мир и Любов”. Затова те се обявяват против пацифизма (в тези му форми) и “умиротворителния процес”. На дългите коси те се противопоставят с бръснати глави, а на “всеобщата любов” със схватки срещу бандите на младите рокери-расисти “Teddy Boys”.

Скинхедс са издънка на “черната култура”. Даже външният вид на тогавашните “груби младежи” напомнял този на чернокожите ска музиканти: свободни сака и всякакви “раста” заемки в облеклото. Именно тогава младежите от ямайските квартали “Rude Boys” започнали да се обединяват със скинхедс. Те изрязвали яките на своите сака, навили крачолите на своите панталони и обули тежки, подковани строителни или армейски обувки. Въпреки всичко това, първото поколение скинхедс започнало да отмира, и към средата на 70-те години изчезнало за да отвори място на следващото.

Oi! Генерацията. Новото поколение скинхедс се образува и утвърждава в края на 70-те, в епохата на пънк-рока. В началото музиката на тези нови скинхедс се казвала пъб-рок, защото се изпълнявала в най-долните квартални кръчми – пъбовете. Тя била жестока, проста, основана на ранния пънк-рок музика. Синтезът от пъб-рок и пънк дал наименованието на оригиналната скинхед музика Oi!. Звученето й било по-грубо и небрежно. В нея присъствало хоровото пеене наподобяващо скандирания на лозунги.

Oi!, злата музика на децата на улицата се стремяла да се завърне към агресивните корени на пънка, който по това време частично се комерсиализирал. Oi! Групите от това време пеели за реалните проблеми на работещите младежи, за безработицата и т.н. Много от Oi! Групите имали в своите текстове отчетливи леви и ляво-радикални политически тенденции, но никога “утра” десни.

По същото време се появяват малки групи наречени “Boneheads” (тъпоглавци) – наци-скинхедс наричащи себе си така, за да се отличават от истинските скинхедс. Този хибрид, тези отцепници, забравили за своите корени, често измамно се асоциират с цялото скинхедс движение (както е и в момента у нас в България – бел. пр.). основна роля за това подло дело изиграва и агитацията на британската фашистка партия “Национален фронт”, която внушавала на младите безработни, че нямат работа заради наплива от цветнокожи емигранти. Тогава част от скинхедс се присъединили към “Boneheads”, поддали се на нео-нацистката пропаганда и започнали актове на агресия срещу африканци и азиатци.

За да се предпазим от тях, ние трябва добре да ги опознаем ето защо следващите редове ще бъдат посветени на тях. Ще направим кратък анализ на нео-нацистките формирования на “скинхедс”.

През 1980 г. движението започва да се разпространява из цяла Европа. Започва умишлено подклаждана от медиите и властта улична война между пънкове и “наци-скинхедс” (за сведение, пънковете винаги са били антифашистки настроени и в добри отношения с истинските скинхедс).

През 1984 г. някои бръснати глави започнали да се появяват на демонстрации на “Националния фронт”. След това в цяла Европа става практика фашистките партии да наемат за охрана по митингите си най-дисциплинираните “Boneheads”.

През 1987 г. се образува нео-нацистката групировка “Blood & Honour” (Кръв и чест) и едноименното списание към нея. Тъмната мрежа на “Blood & Honour” се разпространява из цяла Европа. През 1992 г. достига до Полша и Чехословакия, а скоро се появява и още една нацистка групировка “White Power” (Бяла сила). Българските “Boneheads” се отличават с пълна неграмотност и апатия към заобикалящата ги действителност (главно посещават футболни срещи не за да ги гледат, а за да се опитват да създават безредици). Голяма част от тях не четат литература, нямат обща култура по наболелите проблеми на обществото и дори не познават “своята” музика Oi! и ска (да не говорим за други стилове и разновидности в музиката! – бел. пр.).

Масовите издания охотно пишат за това как наци-скинхедс се разправят с цветнокожи и измета на улиците, но замълчават за действията на истинските скинхедс, които са с леви и антифашистки убеждения. Независимо от това истинските скинхедс продължават борбата за съхранение на традициите и отстояване на идеите. Например, Oi! организация от Англия е свързана с AF (Британската анархистична федерация) и призовава към лява антифашистка съпротива срещу нацистите, които предадоха многорасовата култура на скинхедс. Така се ражда известното по цял свят движение Redskins (Червени скинхедс).

Скинхедс – Антифа днес. Левите скинхедс радикали се обединяват от няколко големи идеи. Всички те са деца на работници и самите те са нискоквалифицирани работещи или безработни. Вярват единствено в интересите на хората на труда и се гордеят със своя пролетарски произход. Те не влизат в партии, присъединяват се към автономни движения, анархистични организации или създават свои групи и жестоко преследват нацистите.

Истинският скинхед се гордее, че е правилния скинхед, а не някакво ултрадясно творение създадено от расистката пропаганда и истерия.

През 1988 г. група скинхедс от САЩ изразяват недоволството си от подема на национализма в своите редици и влиянието на Ку-Клукс-Клан върху тях. В следствие на това е създадена S.H.A.R.P. (Skinhead Against Racial Prejudices – Скинхедс срещу расистките предразсъдъци). През 90-те години това движение набира популярност в много страни от Европа.

Друга организация е R.A.S.H. (Red & Anarchist Skinheads – Червени и анархистични скинхедс). От самото начало това движение поддържа позицията на революционния анархокомунизъм. Сега R.A.S.H. стремително се разпространява по целия свят. Други по-известни организации са: A.N.A (Anti-Nazi Front), Y.A.R.E. (Youth Against Racism in Europe), Antifa (Germany), Class War (England), S.C.A.L.P. (France) и дори G.S.M. (Gay’s Skinhead Movement).

Новото поколение скинхедс не се вълнува само от антифашизъм, но и от остро наболелите проблеми на обществото. Много скинхедс членуват в либертарни и анархистически организации. Освен срещу расизма те се борят и против сексизма и хомофобията. Тяхната дейност е насочена против пагубните последствия от дейността на транснационалните компании и корпорации. Те също участват и в радикално-екологически акции. Те са против империализма, експлоатацията на трудещите се и полицейската бруталност и жестокост.

Стилът на скинхедс. Както във всяка субкултура, така и тази на скинхедс се отличава със свой вътрешен и външен имидж, който позволява да се отличават своите от чуждите (имат свой маниер на обличане, своя литература и музика). С една дума, млади приятелю, скинхед, преди да решиш да станеш наци, добре помисли! Избери по-доброто за теб занимание – да се бориш срещу бръснатите Boneheads расисти. Свържи се с родните или западни антифа-анархисти или с нас. Обезателно ще ти се помогне. Навсякъде съществува световна мрежа на антирасистките скинхедс, чрез която те обменят музикални записи и информация за събития и факти, самиздатни журнали и зинове. Ето и основните адреси за контакт в тази област:

MayDay Skins / R.A.S.H. – NYC, P.O. Box 365, Canal Street Station, N.Y., N.Y. 10013-0365, USA;
S.H.A.R.P. – P.O. Box 3174, Peoria, IL 61612, USA;
S.L.O. – P.O. Box 253, Oakengates, Teliford, TF2 Gun, England, UK;
Anarcho-Skin-Zine “Красны кулак” – Россия, 350001, Краснодар, а/я 3472;

и Уеб страниците в интернет:

http://www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/1753
http://www.redskin.newmail.ru