Изборите през погледа на един анархист

Аз няма да гласувам. И не само защото не виждам достоен кандидат. И не само защото виждам, че “и едните и другите са маскари”, а защото знам, че самата система на парламентаризма е гнила и не може да доведе до нищо добро. Че тя е един инструмент за подтисничество и експлоатация. Че тя с нищо не е по-добра от тоталитарния режим на БКП, че частният капитализъм с нищо не е по-добър от държавния отпреди 1989 г. За мен акта на негласуване е въпрос на принцип, на дълбоко вътрешно убеждение.

Четиридесет и пет години в България властваше един нечовешки тоталитарен режим, който съсипа страната и нанесе дълбоки поражения в мисленето на хората. След краха на “комунизма” всички с радост посрещнаха демокрацията и идеята за многопартийно управление. Всички бяха сигурни че това е правилния път, че само така ще постигнем свобода и благоденствие за всички.

След 10 години демокрация положението на обикновения човек изобщо не се е подобрило. След 10 години демокрация много хора са по-бедни и от преди. След 10 години демокрация управляващите ни убеждават, че трябва още време (още 45 г.?). Та нали същите приказки за светло бъдеще слушахме и преди 10-ти ноември? Къде е грешката? Какво не е наред?

За да изясним това нека направим едно сравнение между еднопартийната “диктатура на пролетариата” и многопартийното управление при демокрацията.

По време на така наречения “социализъм” имаше един тоталитарен режим на една партия сраснала се с държавата. Тогава изборите представляваха един голям фарс. Нямаше смисъл да се гласува. Нямаше алтернатива. Резултатите бяха предварително известни.

Днес изборите представляват не по-малко жалка картина - множество партии се надпреварват да хвалят сами себе си и да обещават неща, които са на ясно че няма, а и да искат не могат, да изпълнят. Всъщност и избирателите са наясно с това :-/ . Затова основните аргументи на които разчитат това са заплахите, че ако другите дойдат на власт ще бъде по-лошо, а също така и прилагането на натиск, дори и с непочтени средства, върху избирателите. Въобще картината на изборите малко се е променила от времето на Алеко Константинов. Това видяхме най-добре от публикувания запис с предизборни инструкции на външния министър Надежда Михайлова.

Навремето парламента се свикваше от време на време за да приеме единодушно “мъдрите” решения на ЦК на Партията.

Днес депутатите отново бездушно гласуват по указание на партийните си политбюра. И ако от време на време в парламента се разразяват страсти, то това е един добре режисиран театър с оглед да се въздейства на “електората”, да се демонстрира активност, гражданска позиция.

Къде е разликата? В многопартийността? Има ли значение дали ще ни управлява една партия или две, или четири, или дори 60? - Не няма.

Управление на мнозинството? Глупости. Нима 240 души в парламента и една шепа в министерски съвет и партийните централи са мнозинство? Нима те могат да представляват 8 милиона българи?  Нима те имат правото да решават съдбата ни? Нима въобще някой има правото да решава съдбата дори и на едно човешко същество, камо ли на цял народ? - Не, не и не.

Но, ще кажат някои, нали те са избрани с мнозинството от гласовете ни, ако не оправдаят доверието ни на следващите избори ще гласуваме за други. - До следващите избори има много време, а когато те дойдат отново ще бъде пусната в ход машината на предизборната измама, отново враговете ще бъдат заклеймени, страстите - нажежени, а редиците - сплотени.

“Какъвто народа - такива и управниците му. Народът е прост и позволява да бъде манипулиран. Ако той беше на по-високо, “европейско” ниво - щеше да избере хора почтени, хора достойни, хора кадърни, които да го изведат от блатото, които да го поведат към просперитет “ - Пълни глупости. Нима един честен човек има някакъв шанс да бъде избран? Нима той ще започне да се хвали и саморекламира? Не той ще бъде по-скоро скромен и само неговите познати ще знаят качествата му. Нима ще използва нечестните методи на своите противници? Не, той няма да спечели. Той няма шанс.

Но все пак да допуснем, че това стане. Дори нещо повече - да допуснем, че целия парламент се състои от съзнателни и можещи личности. Може би тогава всичко ще бъде наред? Може би тогава те ще изковат едни справедливи закони, защитаващи обикновения човек и водещи нацията към просперитет. Надали. Първо нашите избраници са задължени на тези които са ги “избрали” - тези които са финансирали предизборната им кампания, а това не сме ние обикновените хора, “електората”. Това са различни финансови и мафиотски групировки. Ето кои са тези които депутатите ще облагодетелстват със законите си. Но да допуснем, че и тук не сме прави. Първото което трябва да направи едно правителство и един парламент за да осигури съществуването на държавата и целият огромен необходим за нейното функциониране бюрократичен апарат, това е да осигури бюджета. Това става чрез данъци и такси. Разходите за социални дейности трябва да се намалят. Трябва да се поощри капитала.

Така  става и сега. Обикновения човек изобщо не влиза в сметката. Не, влиза. Та нали той безропотно плаща всички данъци. Да всички. Защото освен своите, той неявно плаща и тези на капиталистите. Та нали когато се вдигнат данъците цените на стоките веднага скачат. Той плаща и ДДС, и всички други данъци с които уж се облагат фирмите и търговците. Собствениците нищо не губят. А когато той поиска увеличение на трудовото си възнаграждение, отговарят му, че поради високите данъци и неблагоприятната пазарна ситуация това не може да стане. Какво лицемерие. Така той бива ограбван и като производител, и като потребител.

В същото време правителството и парламента отменят и правата които е имал и за които е плащал данъци - безплатно образование (висше), ползване на намаление в градския и ЖП транспорт, безплатно медицинско обслужване и др. дори за последното се предвиждат нови такси. Къде отиват тогава парите от данъците платени от трудовия човек? Те биват поглъщани от държавата, нейния бюрократичен апарат и чрез различни дотации, безлихвени кредити и под други форми - в частните фирми и групировки - в капиталистите. По този начин, като не получава това за което е плащал данъци обикновения човек бива ограбван трети път.

А ако той реши да не плаща данъци? Тогава се задействат другите инструменти за подтисничество - полиция, прокуратура, съд, затвор... Трудовият човек няма избор. Виж, богатите са друга работа, те могат да си позволят да укриват данъци, да водят двойно счетоводство, да подкупват данъчните инспектори. Но не и обикновения човек. Нали на него се крепи държавата.

Както се вижда от по-горе изложеното злото се корени не в тази или онази партия, не в тази или онази личност. То е вкоренено в самата властническа система. То е нейна органична, неразделна част.

Затова ние анархистите сме убедени, че изборите не са пътя по който може да бъде построен един по-добър и по-справедлив свят. Че държавата, създадена в хода на историята, като един инструмент за подтисничество и експлоатация, въпреки своята съвършена мимикрия в днешното общество, не може никога да осигури свободата и благоденствието на хората, колкото и силно да ги прокламира. Затова ние сме убедени, че държавата и всички нейни институти трябва да бъдат унищожени за да отстъпят място на един по-добър свят. Свят на Свобода, Равенство и Солидарност между хората.

Знам, че тук ще ме прекъснете и ще ме попитате - а какво предлагат анархистите в замяна на държавата? Анархия? Хаос? Ще Ви отговоря - и да и не. Да, ние предлагаме анархия. Не, анархията не значи хаос. Анархията това е свободно обединение на свободни хора в свободни общини - комуни. Тези комуни ще бъдат основните клетки на обществото, където хората ще решават заедно своите проблеми. Разбира се тези общини не могат а и не трябва да бъдат изолирани и самозадоволяващи се. За да решават общите си проблеми като например производство и разпределение на благата те се обединяват отдолу нагоре на принципа на свободния федерализъм в областни, национални и международни федерации. Тези федерации не могат да се превърнат в инструмент на подтисничество подобен на държавата, защото всички решения се вземат от общините и федерациите нямат решаващи, а само изпълняващи и координиращи функции. Освен в общините, хората ще могат свободно да се обединяват в най-разнообразни сдружения и организации за задоволяването на техните хуманитарни, научни, културно-просветни и други нужди.

“Всичко това е много хубаво, но това са утопии неосъществими на практика. Те не са съществували и няма и да съществуват, - ще кажат някои - защото човек е завистлив и егоистичен. Няма защо да експериментираме. Видяхме докъде доведе нечовешкия болшевишки експеримент. Колко поколения, колко народи загубиха достойния си живот. Стига експерименти. Демокрацията е най-справедливата съществуваща система, затова въпреки недостатъците които има трябва да се придържаме към нея.”

Колкото до това дали човек по природа е “завистлив и егоистичен” нека се върнем с около стотина години назад, когато българина е бил трудолюбив, честен, гостоприемен и ще видим, че частно-собственическите производствени отношения и пазарното стопанство правят хората “завистливи и егоистични”. Ако този пример не може да Ви убеди, прочетете някой от трудовете на великия хуманист и теоретик на анархизма П. А. Кропоткин.

Колкото до Големия Болшевишки Експеримент, той нямаше как да не завърши по този начин, защото така наречените “комунисти”, не само че нямаха нищо общо с комунизма, но те както и фашистите създадоха най мощните държави - инструменти за насилие и подтисничество. Още в края на миналия век Бакунин и всички анархисти се бореха против идеите на Маркс и предричаха кървавите плодове на “диктатурата на пролетариата”.

Тези които казват, че такова анархистично общество не е съществувало, явно не са чели историята. Няма да се спирам на Махновщината в южна Украйна 1918-1921 г., смазана от болшевиките. Ще дам само най-яркия пример за новото общество съществувало в Каталония, Арагона и Андалусия по време на испанската революция 1936-1939 г. унищожено от болшевишките  отряди и фашистите на Франко, с мълчаливото съгласие на западните демокрации. Нищо чудно да не знаете тези страници от историята, защото както болшевишките, така и буржоазните историци премълчават истината, която оборва “най-силния “ им коз, че не е същетвувала по-справедлива система от сегашната.

Що се отнася до отношението на анархистите към общинските избори, то е било противоречиво. Та нали общината като орган за самоуправление исторически създаден за да защитава интересите на членовете си, е залегнала като градивна частица във виждането ни за бъдещото общество? Но при един анализ се вижда, че в съвременното общество общината е загубила тези си функции и е станала един придатък, един лост на държавната машина. Централното управление е отнело всички по-съществени права на общината и й е вменило само задълженията от които то иска да се освободи. Затова тази община не е и не може да бъде образ на бъдещата свободна община. Затова ние отричаме и участието на общинските избори.

Чрез избори не може да се осъществи коренната промяна на обществото. Те само наливат масло в машината на подтисничеството и експлоатацията. Затова и отвсякъде ни убеждават че трябва да гласуваме. Без нашия вот цялата демагогия на демокрацията се изпразва от съдържание. Бойкот на изборите!

Тогава как смятаме ние да постигнем своите цели? Това може да стане само чрез една Революция, но революция не политическа, осъществена от някакъв революционен авангард, а от една Социална Революция, която ще доведе до коренни и дълбоки промени в обществото, която ще промени коренно нашето мислене, която ще бъде осъществена от всички хора и тези хора няма да се откажат от своите права, няма да ги делегират на нови управници и бюрократи, а ще се самоорганизират като свободни личности и ще построят един нов по-добър, по-справедлив свят.

Но стига толкова. Когато започнах нямах намерение да пиша толкова дълго.

АКО ИЗБОРИТЕ МОЖЕХА ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩО – ЩЯХА ДА СА НЕЗАКОННИ.

БОЙКОТ НА ИЗБОРИТЕ!

ДА ЖИВЕЕ СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ!!!