Пол Робен е роден на 3 април 1837 г. в Тулон в буржоазно католическо
семейство. Още от училищна възраст проявява интерес към научните дисциплини
и въпросите на обучението. След завършване на образованието си работи като
частен учител в Рен, а после в Брест. Той е шокиран от училищната система,
като осъжда неравенството и авторитета. В личните си тетрадки той развива
напреднчавите за времето си идеи относно феминизма, образованието и сексуалното
възпитание.
В периода 1861-64 г. работи като преподавател по физика и естествени науки в светско училище (лицея Рош-сюр, Брест), което му помага да скъса окончателно и с последните остатъци от религиозния мистицизъм. Тесните рамки на училищната администрация го задушават и Робен напуска длъжността. Интересите му се насочват към социалистическите кръгове. По време на пребиваванията си в Брюксел, Женева, Париж и Лондон (1870) се среща с Карл Маркс и Михаил Бакунин. През 1864 г. заминава за Белгия, където започва усилена просветна дейност сред работниците. Става член на Федеративния съвет на белгийската секция на Първия Интернационал и се занимава главно с въпросите на образованието. В споровете между Маркс и Бакунин Робен застава твърдо на страната на безвластническите идеи на Бакунин.
През 1869 г. Робен е екстрадиран от Белгия по политически причини и върнат във Франция, където е и съден (Третият процес срещу Интернационала). След това известно време живее в Лондон (1871-76 г.), където преподава математика в Лондонския университет.
Интересите на Робен са главно в областта на педагогиката, ето защо Фердинанд Буисон първоначално го кани като сътрудник при издаването на неговия “Педагогически речник”, а впоследствие му предлага поста инспектор на началното образование в Блуа.
Като такъв, Робен поощрява използването на изобразителното изкуство, музиката и научните експерименти като средство за оптимизиране на учебния процес. Организира сказки и беседи за разпространяване на тези методи на обучение. Провежда празник, на който се стичат повече от 6000 души, който бележи началото на първия педагогически кръжок в Лоар-е-Шер.
Тези негови инициативи не са посрещнати с добро око от началниците му и той е принуден да подаде оставка.
Проявяващия се в Робен интерес към интегралното възпитание го кара да заяви, че “не би се отказал да оглави училище, където са залегнали тези принципи на обучение.” Ето защо Фердинанд Буисон го кани да реализира един такъв проект.
От 1880 г. е ръководител на детския дом “Прево” в Семпюи (близо до Париж). Издава списание “Интегрално възпитание”. През 1893 г. публикува “Манифест към другарите, които се занимават с разпространяването на принципите, методите и прийомите на интегралното възпитание”.
Продължава да подържа връзки с известни представители на Интернационала и теоретици на анархизма като Ж. Грав, Дж. Гийом и др. Оказва огромно влияние върху педагозите-анархисти на 20-ти век (Ф. Ферер, С. Фор, К. Вентцел и др.).
Като привърженик на интегралното възпитание и икономическата теория на Т. Малтус Пол Робен се обявява за повишаване на социалния статус на жените. Публикува голям брой брошури по тази тема, които предизвикват “интереса” на правосъдието. Изнася лекции за популяризиране на контрацептивните методи и предпазването от нежелана бременност.
Прекарва 18 месеца в Нова Зеландия. Тук той посещава анархистки комуни. Умира на 31.08.1912 г. в самота, забравен, но с непроменени възгледи.
Педагогически възгледи. Като член на белгийската секция на Първия Интернационал Робен изнася през 1868 г. доклад на Брюкселския конгрес на Интернационала по въпросите на възпитанието. В този доклад той призовава “към нова система на възпитание, при която едновременно ще се развива и мислещият ум и работещата ръка.”
Хармоничното развитие на всички способности на човека, ще позволят според Робен новото общество да използва най-пълно силите и възможностите на всички хора. В съдържанието на “интегрално възпитание и развитие” се включва “знание за великите научни закони, способи за изследване довели до тяхното откриване, общи понятия за промешлеността и нейните съвременни особености, теоретичното и практично изучаване на оръдията на труда, развитие на художественото чувство, практическо изучаване на справедливостта.” Тези принципи се явяват в синхрон с идеите за свобода, равенство и правда.
Пол Робен твърди, че трябва да съществуват две фази на образованието: спонтанно (свободно) получаване на знание без строго определена система (в ранна детска възраст). Той вярва, че преподаването води към прекалени обобщения, придава му се научен и материалистичен характер. Главното според него е детето да се научи да произвежда. Важно място в обучението трябва да заема историята на труда (открития, изобретения, развитие на материалната култура).
Решаващо значение при образованието и възпитанието според Пол Робен има любознателността. “Не бързайте с отговорите на възникналите у детето въпроси – съветвал той – а се опитайте да помогнете на децата сами да ги открият по пътя на опитите и в книгите.” Самостоятелността на детето според него се явява важно условие за неговия успех. Робен счита, че детския колектив трябва да има своя организация (самоуправление). Той се стреми да свърже производителния труд в училище с общото образование. “Трудът в полза на колектива ще пробуди интерес към знанието.”
Пол Робен разглежда възпитанието и обучението като средство за ускоряване на революцията.