Има нещо гнило в…


Събитията в Прага останаха в историята, но във въздуха остана да витае чувството, че с така рекламираната напоследък “глобализация” не всичко е наред. И като се замислим, нима е случайно, че в последно време всеки форум на организациите прокарващи политиката на “глобализация” (Сиатъл, Давос, Вашингтон, Мелбърн, Прага)  събира толкова много протестиращи, а в същото време политици и икономисти се надпреварват да ни описват светлото бъдеще, което ни чака.

Не е ли парадоксално, че именно анархистите – най-ревностните противници на държавните  граници, са сред най-активните борци срещу “глобализацията”? Нима може да се говори за глобализация, когато богатите страни издигат стени, по-непристъпни и от Берлинската, срещу гражданите на държавите от третия свят? Нима глобализацията се изчерпва само с безпрепятственото движение на капитали? С правото на корпорациите да експлоатират човешките и природни ресурси на развиващите се страни, като в същото време оставят след себе си само бедност, мизерия и унищожена природа?

Не е ли думата “глобализация” само едно лъскаво рекламно клише лишено от истинския му смисъл и използвано от корпорациите и правителствата за да прокарват своята антихуманна политика? Не е ли тя съвременния аналог на “светлото бъдеще” и “интернационализма” при “комунистическите” режими? Не е ли тя поредната идея фикс в името на която отново ще страдат милиони обикновени хора и в името на която прогресът на човечеството отново ще бъде задържан насилствено за дълго време, поради интересите на една върхушка, желаеща да управлява целия свят?

Ще се сбъднат ли предсказанията на толкова много фантасти за мрачния свят на бъдещето, управляван от огромни мегакорпорации. Не е ли време да се отърсим от апатията и да заявим: “Глобализация – да, експлоатация – не! Разрушете границите, тези съвременни затвори за цели народи! Долу транснационалните корпорации!” А, може би, е по-добре да си останем само пасивни наблюдатели и да видим какво ще стане?

Много въпроси – малко отговори. В този брой ще се опитаме да дадем нашите отговори на някои от тях. Ако и вие имате какво да кажете - пишете на адрес svoboda@bulgaria.com

Хляб и Свобода

Обратно към Втори брой
Обратно към Хляб и Свобода